Споменете името Кайл Маклоклън и вероятно веднага ще се сетите за някоя от любимите му роли на екрана. Може би това е междугалактическата му изява като Пол Атреидски в адаптацията на Дейвид Линч от 1984 г. по романа „Дюн“ на Франк Хърбърт, или пък ролята на Трей Макдугъл – първия съпруг на Шарлот Йорк (в изпълнение на Кристин Дейвис) в сериала на HBO „Сексът и градът“.

Мнозина обаче винаги ще свързват актьора със специален агент Дейл Купър – следователя от ФБР, който е в центъра на култовия сериал на Линч „Туин Пийкс“.

„Прочетох сценария и си помислих: „Няма начин ABC да продължи проекта отвъд пилотния епизод“, споделя 67-годишният Маклоклън пред списание PEOPLE в интервю за тазседмичния брой. „Но си казах: „Това ще бъде наистина интересно. Наистина ще си заслужава, защото Дейвид се заема с него, а и става въпрос за телевизия.“

Актьорът и автор си припомня тази неочаквана роля, както и други свои участия в киното и телевизията, в дългоочакваните си мемоари “Fictional Selves”, които излизат по-късно този месец. Прочетете ексклузивен откъс от книгата:

„Към 1990 г. пилотният епизод на „Туин Пийкс“ вече предизвикваше огромен интерес, месеци преди излъчването си. Макар да става дума за телевизия, а не за кино, най-после съм част от нещо, за което хората говорят.

Преди няколко месеца това щеше да изглежда невероятно, но може би точно това е моментът.

Снимките на първия сезон протичат непринудено и забавно. Паят, поничките и кафето са истински и прекарваме много от дните си, опиянени от захарта и кофеина. Дейвид ни въвежда в света на капучиното, но в крайна сметка аз преминавам към чисто черно кафе. В края на снимачния ден често се чувствам напълно замаян.

Отново попаднал в света на Дейвид [Линч], аз имам задачата да бъда „заместникът“ на зрителя. Сериалът не би проработил, ако публиката не е готова да последва Купър. Той е приветлив, но в него има и тъмнина; оптимизмът му е въпрос на избор, а не плод на наивност. Докато прекарвам седмица след седмица в неговата компания, се улавям, че се възхищавам на Купър – той се чувства в кожата си по начин, по който аз невинаги успявам в своята.

Още месеци преди излъчването си „Туин Пийкс“ е наричан „чудо“ и „сериалът, който ще промени телевизията“. Към вечерта на 8 април 1990 г. двучасовият пилотен епизод вече се е превърнал в събитие. Една трета от всички телевизионни зрители в страната – 35 милиона души – гледат първия епизод. За продукция, която е непозната, без големи звезди и не се базира на предишна история, това е огромна цифра дори за онова време.

Реакцията ме заварва неподготвен.

Ние, които работихме по него, го обичаме, но неочаквано се оказва, че страната – а дори и части от света – също го харесва. Не бива да забравяме, че това се случва повече от десетилетие преди телевизията да достигне сложността на киното. Въпреки това „Туин Пийкс“ прониква в културата по начин, присъщ само на най-значимите филми.

Ето един странен свят, пренесен директно в холовете на хората. Това е нещо, което по-голямата част от Америка никога не е виждала досега: мистичен привкус, мрачен и ексцентричен хумор, причудливи персонажи, брутално насилие, чист ужас, свръхестествени убийци, откровена сексуалност и употреба на наркотици, както и сцени, напомнящи сънища. И всичко това е обвито в уютната атмосфера на малко градче с крайпътни заведения, понички и гъсти гори. Хората буквално полудяват по него.“

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички