В историята на България княз Борис I (ок. 852 – 889 г.) заема изключително важно място – не само като държавник, приел християнството и поставил основите на Златния век на българската култура, но и като обединител на народ, култура и кухня. Епохата му бележи прехода между езическите традиции и християнската цивилизация – и това се усеща и в храната.

Макар историческите източници да не ни дават пълна кулинарна картина, можем чрез реконструкции, хроники, манастирски записи и познаване на епохата да надникнем в неговото меню. А то е вкусна смесица от езическия дух и християнското въздържание, от тракийски, славянски и прабългарски влияния, пречупени през византийския вкус. България по времето на княз Борис I е мултикултурна – славяни, прабългари и ромеите (византийци) влияят не само върху политиката, но и върху трапезата. Затова кухнята е богата, но и изключително символична.

Източник: Shutterstock

Славяните донасят варивата, зърнените култури, пивото и зеленчуковите супи. Прабългарите допринасят с месото, млечните продукти, сушените меса и ястията, приготвяни върху камъни. От Византия идват зехтинът, вината, подправките и сладостта на средиземноморските плодове. Княз Борис I – отгледан като воин, но приел монашеското смирение – съчетава тези влияния не само в държавната си политика, но и на трапезата. Именно тази двойственост – между разкоша на властта и аскетизма на вярата – прави неговата епоха толкова кулинарно интересна. 

Агнешко със зелени подправки 

Едно от най-празничните ястия за княз Борис по това време, приготвяно на специални поводи, включително църковни и държавни. Агнешкото месо – символ на пречистване и ново начало – често било запечено в глинен съд или върху открит огън, подправено с мащерка, риган, див чесън и девисил. Реконструирана рецепта: 1.5 кг младо агнешко бутче 2 връзки пресен чесън 1 връзка див лук (или пресен лук) Пресен девисил, мащерка, джоджен Сол и черен пипер 100 мл зехтин или свинска мас Месото се запечатва в мазнина, добавят се зелените подправки и се пече бавно в затворен съд, покрит с тесто или капак от глина. 

Източник: Shutterstock

Пресен хляб с квас 

С приемането на християнството хлябът с квас добива не само хранителна, но и духовна стойност. Хлябовете в епохата на княз Борис били предимно от пълнозърнесто брашно, с квас и понякога с билки или лук. Възстановка на рецепта: 500 г пълнозърнесто брашно 300 мл вода 100 г квас (или ферментирала смес от вода и брашно, престояла 2 дни) 1 ч.л. сол Щипка захар Тестото се меси и втасва поне 6-8 часа, след което се пече в пещ или на плоча. Ароматът му изпълва целия дом – хляб не само за тялото, а и за душата. След приемането на християнството Борис I насърчава изграждането на манастири, а и сам завършва живота си като монах. Постната храна добива голямо значение в двора. 

Леща с праз и девисил Едно от най-популярните постни ястия в манастирската кухня. Лещата е основен източник на протеини, а подправките дават вкус, без да се нарушават правилата на поста. Рецепта: 300 г кафява леща 1 стрък праз 1 морков 2 с.л. зехтин 1 ч.л. девисил, сол Съставките се варят до омекване, поднасят се топли с парче хляб с квас. Често този вид постна леща била сгъстявана с накиснато брашно или счукано жито. 

Източник: Shutterstock

Яхния от гъби и орехи 

Гъбите в любимите ястия на княз Борис I били събирани от горите – манатарки, пачи крак, печурки. В комбинация с орехи гъбената яхния била висша постна гозба, достойна за царската трапеза. Рецепта: 300 г диви гъби 100 г орехови ядки 1 глава лук Пресен магданоз Щипка чер пипер и сол 2 с.л. зехтин Всичко се задушава, а понякога се добавя и глътка вино за вкус – византийско влияние. 

Десерти

Сладкарството в епохата на Борис I било семпло, но изискано – сушени плодове, мед, орехи и сусам били в основата на почти всяко лакомство. Захарта била непозната. Сушени смокини с мед и орехи Смокините били сушени на слънце, след което накисвани в гореща вода, полети с мед и поръсени с орехи. Поднасяли се в глинени купички. Питка с мед и сусам Малка питка от брашно, замесена с вода, изпичана на жар, след което намазана с мед и посипана с препечен сусам – проста, но възвишена наслада, предоставена от сладък хляб. 

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички