Случвало ли ви се е да влезете в друга стая и на глас да кажете: „Какво търсех тук?“ Или да си говорите, докато подреждате, готвите или шофирате? „Хайде, можеш да го направиш.“ „Къде ми е телефонът?“ „Първо това, после онова.“

Ако го правите, спокойно – не сте единствените.

Всъщност разговорът със самия себе си е много по-разпространен, отколкото предполагаме. И когато представлява нормална форма на самонасочване, той може да има някои доста интересни ползи. Оказва се, че понякога да си кажеш нещо на глас може да помогне на мозъка да подреди мислите си.

Източник: Shutterstock

Говоренето на глас може да ви помогне да се концентрирате

Представете си, че трябва да сглобите мебел или да изпълните задача с няколко последователни стъпки. „Първо това. После това. Накрая проверявам всичко.“ Когато произнасяме инструкциите на глас, ние превръщаме абстрактната мисъл в конкретна последователност от думи. Точно това може да бъде полезно при задачи, които изискват концентрация.

Изследвания върху т.нар. self-talk – говорене със себе си – показват, че вербализацията може да подпомага изпълнението на определени задачи, особено когато човек използва конкретни инструкции или насочва вниманието си към следващото действие.

Тоест „Хайде, първо да свърша това“ не е непременно безсмислено мърморене. Може да бъде начин да дадете инструкция на собствения си мозък.

Може да ви помогне да намерите изгубен предмет

Ключове. Телефон. Очила. Все неща, които мистериозно изчезват точно когато най-много бързаме. Понякога произнасянето на глас на това, което търсим, може да помогне да насочим вниманието си. В едно интересно изследване участниците, които търсят конкретен предмет, се справят по-добре, когато произнасят името му на глас, отколкото когато търсят без вербализация. Това може да изглежда странно, но има логика. Когато кажете „червената чанта“, вие не просто издавате звук – активирате словесното представяне на предмета и насочвате вниманието си към него.

Източник: Shutterstock

Говоренето със себе си може да помага при решаването на проблеми

Понякога една мисъл изглежда хаотична, докато е само в главата ни. Но когато я кажем на глас, тя изведнъж започва да звучи по-различно. „Ако направя това, ще стане еди-какво си. Но тогава възниква друг проблем. Значи може би е по-добре да започна оттам.“ По този начин разговорът със самия себе си може да превърне неясния проблем в последователност от малки въпроси и решения. Това е една от причините психолозите да разглеждат self-talk като важен инструмент за саморегулация. Разбира се, не всяко говорене на глас автоматично подобрява мисленето. Значение имат съдържанието и контекстът.

Може да ви помогне да се успокоите

„Спокойно.“ „Всичко е наред.“ „Ще се справя.“ Вероятно сте чували или казвали подобни фрази. Това е форма на позитивен self-talk – когато използваме езика, за да регулираме собственото си състояние. Изследванията върху self-talk показват, че определени форми на самонасочваща реч могат да бъдат полезни за мотивацията, саморегулацията и представянето при различни задачи.

Тук обаче има една важна подробност. Не всяко говорене със себе си е позитивно. Ако постоянно си казвате „Нищо не мога“, „Пак се провалих“ или „Аз съм ужасен“, това може да има съвсем различен ефект. Затова значение има не само дали си говорите, а какво си казвате.

Децата го правят постоянно – и това не е случайно

Ако сте наблюдавали малко дете, вероятно сте забелязали как то говори само, докато играе. „Сега куклата ще отиде тук.“ „Не, първо трябва да направим това.“ „Хайде, карай!“ Този тип реч се нарича private speech – реч, която детето използва, за да насочва собственото си поведение.

Психологът Лев Виготски обръща специално внимание на тази форма на реч и предполага, че тя играе важна роля в развитието на саморегулацията и мисленето. С времето тази реч често става по-тиха и се превръща във вътрешна реч – мислите, които водим със себе си. Така че възрастният, който казва „Първо ще направя това, после онова“, всъщност може да използва версия на механизъм, който наблюдаваме още в детството.

Може да ви помогне да се мотивирате

„Само още пет минути.“ „Ставай.“ „Давай.“ „Можеш.“ Звучи елементарно, но кратките инструкции могат да насочат вниманието към конкретно действие. В спорта например self-talk се използва за поддържане на концентрацията, мотивацията и изпълнението. И това не е задължително да бъде драматична мотивационна реч. Понякога едно простичко „Хайде, започвай“ е достатъчно, за да преминете от мислене към действие.

Говоренето със себе си може да направи мислите ви по-ясни

Има причина много хора да започват да разбират проблема си чак когато го обяснят на някого. Когато говорим, трябва да подредим мислите си в последователност. Същото може да се случи и когато говорим сами със себе си. „Това ме ядоса, защото…“ „Всъщност проблемът не е това, а…“ „Ако го погледна от другата страна…“

В този смисъл разговорът със себе си може да действа като своеобразно „огледало“ за мислите. Не решава автоматично проблема, но може да ви помогне да го формулирате по-ясно.

А хората, които говорят сами със себе си, по-умни ли са?

Тук трябва да внимаваме. В интернет често ще видите твърдението, че хората, които си говорят сами, са „по-интелигентни“. Няма достатъчно научни доказателства, за да направим толкова категоричен извод. Фактът, че човек говори сам със себе си, сам по себе си не измерва интелигентността му. Но има доказателства, че определени форми на self-talk могат да подпомагат вниманието, саморегулацията, решаването на задачи и мотивацията.

Тоест не е нужно да сте гений, за да си говорите сами. Просто използвате един от инструментите, с които мозъкът организира поведението и мислите.

Кога говоренето със себе си вече е нещо различно?

Важно е да се направи разлика между обичайния разговор със себе си и преживяванията, при които човек чува гласове, които възприема като идващи от друг източник, или има усещането, че някой друг му говори. Обичайното самонасочване – например да си дадете инструкция, да коментирате какво правите или да се окуражите – е нещо съвсем различно.

Самото говорене на глас със себе си не означава, че има психично заболяване.

Следващия път, когато се хванете да си говорите… Не бързайте да се чудите дали сте странни. Може би просто организирате мислите си. Може би се опитвате да си спомните къде сте оставили ключовете. Може би се мотивирате да свършите нещо неприятно. Или просто мислите по-добре, когато чуете собствените си думи.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички