Според немското издание "Frankfurter Allgemeine Zeitung" българският писател Георги Господинов е сред фаворитите за спечелването на Нобелова награда за литература, която ще бъде обявена на 8 октомври.

Изданието предлага седем имена, които са заслужили да получат Нобеловата награда, а сред тях е това на Господинов, който през последните години прави фурор в световен мащаб с книгите си. Освен българския писател, "Frankfurter Allgemeine Zeitung" акцентира още върху австралиеца Джералд Мърнейн, румънката Габриела Адамещяну, грузинеца Ака Морчиладзе, французина Мишел Уелбек, ирландеца Колъм Толбин и ливанката Хода Баракат.

Ето какво пише Сандра Кегел в изданието "Frankfurter Allgemeine Zeitung" за българския писател:

"Георги Господинов е един от най-оригиналните гласове в международната литература. Роден през 1968 г. в българския град Ямбол и живеещ днес в София, той с поетичен устрем и меланхолична ирония изразява носталгията си по Европа във всичките ѝ настроения. Творчеството му е проницателно, експериментално и разнообразно – то обхваща както проза и поезия, така и оперни либрети и сценарии. В нея винаги може да се открие великолепният разказвач, изпълнен с идеи, странни моменти и отчаяна веселост. Там срещаме експерт по залези, който се подготвя за последния космически завес, или баща, който в търсене на дъщеря си блуждае пеша из един свят, излязъл от релси, в който вече не съществуват транспортни средства.

Още ранните му произведения, всички преведени на немски от Александър Зитцман, като "Физика на тъгата" (2014) или "8 минути и 19 секунди" (2016), събират разказвателни миниатюри и скици, които пътуват през времето и при това обръщат поглед към комунистическото минало на България, както и към разпадането и новото начало след 1989 г. Най-важният му роман, "Времеубежище" (2022), отличен, наред с всичко друго, с международен "Букър", е зашеметяваща фантазия. Действието се развива в клиника в Цюрих за пациенти с деменция, чиито стаи са оформени по образец на отделни десетилетия от ХХ век. В тези интериори, изпълнени със специфични аромати и вещи от отминали епохи, пациентите, чиято памет избледнява, трябва да намерят утеха.

Но тези "времеубежища" са едновременно благословия и проклятие. Защото в Европа на този роман се разпространява мания по миналото. Скоро не само болните, а цели държави проявяват интерес към това връщане назад във времето. Фактът, че никой вече не може да се споразумее за общо бъдеще, а всички търсят спасение в миналото, се превръща в "Времеубежище" в завладяваща алегория за настоящето. Като цунами тези миналости заливат романа – италианците се стремят обратно към 60-те години, западногерманците – към 80-те, които приключиха с падането на Стената. 

Липсата на бъдеще разкрива при Господинов гигантски резервоар от носталгия. Най-новата му книга, "Градинарят и смъртта" (2025), засяга съвсем различен, изненадващо интимен тон. Тя съчетава мемоари, изповед и моментна снимка и разказва за смъртта на баща му, за една градина и за едно поколение, което е останало встрани. Той описва и това преживяване на границата с проницателност, но в същото време нежно и почти смирено. Във всички тези произведения Господинов поглежда към миналото и улавя същността на нашето настояще. Това е велика литература. Тя определено заслужава Нобеловата награда."

Кой е Георги Господинов?

Георги Господинов (1968) e поет, писател, драматург и литературовед – един от най-четените и превеждани български автори по света. През 2023 г. печели Международен Букър за английското издание на романа си Времеубежище (превод Анджела Родел, изд. W&N, Лондон). Книгите му са публикувани на повече от 40 езика в над 50 държави.

Роден е в Ямбол на 7 януари 1968 г. Завършва българска филология в Софийския университет, става доктор по нова българска литература в Института за литература при Българската академия на науките с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ (издадена от „Просвета“, 2005).

Работи като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в НБУ по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000). През 2021 година е избран за член-кореспондент на БАН.

Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на вестник „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“.

"Естествен роман", неговият първи роман, връща читателите към българската литература и отваря вратите към световната публика. Френската критика го определя като машина за истории и малък литературен шедьовър.

Романът му "Физика на тъгата" печели Наградата Ангелус за централноевропейска литература (2019) и международната награда Ян Михалски (2016). Романът е финалист на големи европейски и американски литературни отличия, като Премио Стрега Еуропео, Най-добра преводна книга на американския ПЕН, Брюке Берлин и др. Нобеловата лауреатка Олга Токарчук пише, че този роман e безспорна част от съвременния европейски канон. Чуждата критика сравнява Господинов с писатели като Маркес, Орхан Памук, Милан Кундера и определя Физика на тъгата като българските Сто години самота. За него излизат пространни отзиви в Ню Йоркър, Ди Цайт, Либерасион и др. „Дяволска книга. Незабавно да се прочете…“ (Жан Люк Нанси, Либерасион).

Господинов е автор на пиесите „D.J.“ и „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“, либрето за „Space Оpera“ (Познан, 2015) и графичния роман „Вечната муха“ (заедно с худ. Никола Тороманов). През 2015 г. се появява детската книга „Сватби на животни и неща“, писана и рисувана заедно с дъщеря му Рая.

Книгите на Господинов се преподават от години в университети в Европа, Великобритания, САЩ, Аржентина.

Романът му "Времеубежище" е първият български роман, носител на наградите Международен Букър и Премио Стрега Еуропео. Публикуван е в над 50 държави досега.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички