Емили Бронте е една от най-загадъчните фигури в английската литература. Известна най-вече със своя роман "Брулени хълмове", тя остава в историята не само като талантлив писател, но и като личност, която олицетворява романтизма в най-дълбокия му и мрачен смисъл. Нейният живот е като самотна, разкъсана мелодия, а нейните думи – ехо от буреносен вятър.
Детство: Сред дивите хълмове на Йоркшир
Емили Джейн Бронте е родена на 30 юли 1818 г. в Торнтън, Йоркшир, в семейството на ирландски свещеник. Тя е петото от шест деца, а домът им в Хауърт скоро става сцена на детските игри и въображаемите светове, които Емили създава заедно със своите братя и сестри.
Семейството Бронте е белязано от трагедия – майката на Емили умира, когато тя е едва на три години. Грижата за децата поема тяхната леля, която налага строг и религиозен ред. Тази загуба и строгото възпитание оставят своя отпечатък върху младата Емили, но в същото време тя намира утеха в природата. Хълмовете на Йоркшир стават нейният свят – диви, ветровити и неукротими, също като нейния дух.
Гласът на бурята
Емили Бронте пише само един роман – "Брулени хълмове", но той е достатъчен да я обезсмърти. Публикуван през 1847 г., романът разказва за разрушителната любов между Хийтклиф и Катрин. Техният бунт срещу социалните норми и страстта им, която разрушава всичко по пътя си, са отражение на самата душа на Емили. Романът е посрещнат с противоречиви реакции – някои го определят като неприличен и мрачен, други го възхваляват заради силата на емоциите и неповторимата му атмосфера.
Освен с романа си, Емили е известна и с поезията си. Тя и нейните сестри Шарлот и Ан публикуват стихосбирка под псевдоними, за да избегнат предразсъдъците срещу жените писателки. Поезията на Емили е наситена с теми за смъртта, природата и духовната свобода. Нейните стихове носят дивата енергия на вятъра, който сякаш никога не утихва в душата ѝ.
Мистерията на сърцето
Любовният живот на Емили Бронте е обвит в пълна тайна. Няма доказателства за сериозна романтична връзка, а нейният живот е толкова самотен и усамотен, че мнозина предполагат, че тя е предпочитала фантазиите и въображаемите светове пред реалността. Някои изследователи предполагат, че Емили е била толкова обсебена от природата и вътрешния си свят, че е намерила в тях своята най-истинска любов.
Възможно е обаче тя да е вложила всичките си емоции и копнежи в своите герои. Любовта между Хийтклиф и Катрин е толкова мощна и разтърсваща, че изглежда като сътворена от някой, който дълбоко е изпитал страданието и копнежа, които тя описва.
Емили Бронте умира на 19 декември 1848 г., едва на 30 години. Болестта ѝ – вероятно туберкулоза – се развива бързо, но тя отказва всякакво лечение. Нейната смърт е като финал на трагичен роман, а липсата на повече произведения от нея оставя читателите вечно гладни за нейния уникален глас.
Няма въведени кометари.