Август е като последната хапка от сочна, червена диня — сладка, лепнеща, сока ѝ капе по брадичката ти, а ти знаеш, че след нея ще дойде есен. И точно затова я държиш по-дълго в ръцете си, наслаждаваш се на всяка капка и не се притесняваш, че закъсняваш за някъде, защото искаш да помниш колко е хубаво да си жив. Да си тук и сега. Да ти ухае на узряла диня.

Август мирише на солена кожа и морски бриз, който понякога носи забравени думи и полепва в косите ти като солта от последното гмуркане. Пясъкът парещ под босите ходила е същият онзи пясък, който после намираш в джобовете си през октомври и се усмихваш — доказателство, че лятото е било истинско.

Източник: Shutterstock

В този месец вятърът е по-ленив, а морето звъни по ръба на мидите с глас на любовник, който обещава, че ще се върне - догодина, пак тук. Някой се целува под звездите на плажа, друг просто гледа как слънцето се търкулва зад хоризонта като горещ портокал, който не иска да угасне.

Август е пясъчен часовник, който нарочно се е обърнал настрани, за да спре времето поне за миг. Това е месецът, в който се влюбваш най-лесно - в човек, в изгрев, в себе си. Въздухът е тежък от смях, от обещания да се видите пак догодина, от истории, които ще разказваш през зимата, когато ти стане студено на душата.

Източник: Shutterstock

Жаркото лято се разлива по кожата като карамел върху сладолед, който се топи по-бързо, отколкото можеш да го изядеш. И ти бързаш - не за да не изтече лятото, а за да го изпиеш жадно до последната капка залез.

Август не пита имаш ли планове - той просто те изкарва бос на пясъка, с резен диня в ръка и шепа надежда, че хубавото предстои. Защото точно когато си помислиш, че всичко свършва - морето се усмихва и ти прошепва: Още не съм си тръгнало. Август е тук.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички