В последните години терминът quiet quitting („тихо напускане“) се превърна в гореща тема в кариерния свят. Но докато всички говорим за служители, които дават „минимума“ на работа, неусетно този тренд се прехвърли и… в любовния живот.

Да, оказва се, че все повече хора „тихо напускат“ връзките си — не с гръмък скандал и блокиране в социалните мрежи, а с бавен, почти незабележим емоционален лог-аут.

Как изглежда „тихото напускане“ в една връзка?

- Спирате да споделяте истински важните неща.

- Прекарвате време заедно, но без емоционална близост — повече като колеги по съквартиране.

- Липсва инициатива за романтични жестове, срещи или просто качествено време.

- Вместо да говорите за проблемите, започвате да се отдръпвате… и да ги игнорирате.

Защо го правим?

Психолозите посочват няколко причини:

Страх от конфронтация – по-лесно е просто да се изключиш, отколкото да кажеш, че нещо не работи.

Усещане за безсмислие – когато вярваш, че разговорът няма да промени нищо.

Изчерпване на емоциите – след твърде много разочарования просто спираш да даваш.

Тренд или токсичност?

От една страна, тихото напускане може да е защитен механизъм — начин да се предпазиш от още нараняване, докато решиш какво искаш. От друга, то е токсично, защото убива връзката бавно, без шанс за поправка.

Истината е, че „тихото напускане“ е удобен изход, но и удобна измама — към партньора, а понякога и към себе си.

Какво да правиш, ако го разпознаеш?

- Бъди честна – първо със себе си, после с партньора.

- Задай въпроса: искам ли да остана, или просто се страхувам да си тръгна?

- Не отлагай – колкото по-рано говорите, толкова повече шанс има да спасите връзката (или поне да се разделите с уважение).

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички