Намаляващата мотивация води до „прегаряне от повишения“. Поне това е един от изводите от проучване сред над 1 000 жени служители, направено от британската агенция за подбор на персонал Robert Walters относно техните кариерни амбиции. Според резултатите над 50% от анкетираните се оплакват от намаляваща мотивация на работа и малко или никакво желание да се изкачват по кариерната стълбица.

Между „тихо напускане“ (quiet quitting), „resenteeism“ (присъствие с недоволство) и „токсична устойчивост“ може да сте склонни да отхвърлите „прегарянето от повишения“ като поредния модерен кариерен термин. Но си струва да му се обърне внимание: терминът описва факта, че все повече служители изобщо не се стремят към повишение. А при младите жени това отива далеч отвъд нуждата от допълнителен отпуск - много от тях вече изобщо не чувстват желание да градят кариера.

Източник: Shutterstock

Проучването на Robert Walters не е първото, което стига до този извод: докладът „Women in the Workplace“ на консултантската компания McKinsey & Company също идентифицира „прегаряне от повишения“ и посочва нарастваща разлика в амбициите между мъже и жени. Изводът е ясен: жените по-рядко се стремят към повишения в сравнение с мъжете.

Защо мотивацията за работа сред жените, особено младите жени, напоследък спада толкова рязко?

Може би защото, ако младите жени са забелязали нещо в света на труда, то е, че им е по-трудно от мъжете колеги да се изкачват по кариерната стълба. Проучване на Yale University от 2021 г. установява, че в една американска верига магазини жените са с 14% по-малко вероятно да бъдат повишени в сравнение с мъжете.

Източник: Shutterstock

Причината за този недостатък е добре позната (и грешна): както посочва проучването на McKinsey & Company, съществува фалшивото схващане, че жените имат „по-нисък лидерски потенциал“ от мъжете. Но както показва докладът „Women in the Workplace“, жените също така получават по-малко професионална подкрепа от мъжете за допълнително обучение или кариерно развитие.

И това не е всичко: според проучване на Middlesex University много жени се чувстват неудовлетворени дори след повишение, защото въпреки кариерния напредък те все още се възприемат като по-некомпетентни и постоянно трябва да доказват уменията си.

Дали всички тези стари предразсъдъци срещу жените са направили младите служителки по-скептични към ползите от повишение? Или просто всички сме толкова уморени да обясняваме и защитаваме знанията и експертизата си всеки ден, че просто избираме да се оттеглим?

Източник: Shutterstock

И в двата случая - може ли някой да ни вини? Жените все още получават по-ниско заплащане от мъжете за една и съща работа. Разликата в заплащането между половете може да се е стеснила през последните години, но тя все още съществува. И това, разбира се, не включва грижите, който остава неплатен труд, обикновено извършван само от жени.

Следователно „прегарянето от повишения“ може да е тясно свързано и с психическото прегаряне. Жените са под постоянен стрес както на работа, така и у дома. Затова не е без причина една претоварена жена да се запита: ако вече съм на ръба на изтощението, нужно ли ми е още по-голямо напрежение? Ако ме повишат, ще издържа ли на всички нови задачи и увеличената отговорност?

Отговорът за някои може да бъде да откажат всичко, което идва с „leaning in“: неравно заплащане, повече стрес, повече отговорности и постоянното усещане, че трябва да доказваме себе си.

Източник: Shutterstock

Не бива да забравяме, че от нас се очаква да вършим и т.нар. „office kin-keeping“ (поддържане на социалните връзки в офиса). Жените често поемат труда да организират семейството и приятелите си през цялата година - от подаръци за рожден ден до потвърждаване на присъствие на сватбата на третия братовчед на партньора, както и планиране на семейни почивки и празненства.

Тези допълнителни задачи често се възлагат на нас и на работа като нещо подразбиращо се: да се купи подарък за сбогуване на колега, да се организира офисното „happy hour“ събитие, да се планира обяд за целия екип.

Разбира се, тъжно е, че много млади жени не виждат потенциал за повишения, но все още има твърде малко жени на управленски позиции, които да служат като ролеви модели за тези млади професионалисти. Голямата ирония е, че колкото по-малко жени имаме на върха, толкова по-малко възможности ще имаме да направим промяната, необходима, за да се сложи край на „прегарянето от повишения“ веднъж завинаги.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички