Френският мултидисциплинарен артист Agoria (Себастиен Дево) е име, което отдавна се свързва с иновацията в електронната музика и съвременното изкуство. С кариера, обхващаща повече от 25 години, той е изнасял концерти на емблематични сцени като Coachella и Tomorrowland, създал е редица албуми и филмови саундтраци, а през последните години се е насочил към генеративното биологично изкуство – дисциплина, която съчетава алгоритми, изкуствен интелект и данни от живи организми. Неговата инсталация Sigma Lumina, представена в Musée d’Orsay през февруари 2024, бележи значителен етап в този творчески път.

В предстоящото издание на Sofia Art Fair, Agoria ще представи своето изкуство за първи път пред българска публика. В ексклузивното ни интервю той разказва за творческия си процес, вдъхновението си и философията, която го движи.

***

Кариерата ви обхваща повече от 25 години в електронната музика. Как се е развил творческият ви процес от ранните ви дни като диджей?

Когато започнах, мислех, че ще се занимавам с това може би две години. И дори днес си казвам: „Ще го правя още две години.“ Това мислене ме държи в настоящето. Често чувам млади артисти да говорят за „изграждане на кариера“ с много сметки и планове – но истината е, че никой не знае. Важно е да си тук и сега, да твориш, без да се тревожиш прекалено за кариерен план.

Тогава никой не искаше да е диджей. Бяхме аутсайдери, свършвахме в полицейските участъци, без никакво уважение към това, което правехме. Днес е почти обратното – директори, министри, всички мечтаят да бъдат диджеи. Доста е странно.

С времето, разбира се, процесът ми стана по-многопластов. Все още следвам инстинкта си, но вече слушам и тишината, природата, науката. Научих, че креативността не е повторение, а трансформация.

2. Наскоро започнахте да изследвате генеративното изкуство чрез ИИ и биологични данни. Какво ви привлича в тази пресечна точка между технология и органичен живот?

Въпреки че съм силен привърженик на потенциала на изкуствения интелект, не харесвам много самия термин „изкуствен интелект“. За мен това е най-много „алтернативен интелект“, но със сигурност не колективен интелект. Ако съберете петдесет души в една стая да мислят по една тема, почти винаги ще получите по-добър и по-богат отговор, отколкото от който и да е алгоритъм. Затова трябва да внимаваме с митовете, които изграждаме около ИИ.

Вдъхновява ме не това да твърдя, че ИИ е „интелигентен сам по себе си“, а по-скоро да разкривам модели, които ни свързват обратно с живота и поставят въпроса какво всъщност е интелигентност – нещо, което никой не знае със сигурност.

И дълбоко вярвам, че артистите трябва да овладеят тези инструменти. Ако ги оставим само в ръцете на инженери – много от които са заслепени от технологията или абсолютни фенове на нея – тогава има повод за тревога. Нуждаем се от артисти, които да превърнат тези инструменти в нещо уникално, поетично и преди всичко – човешко.

3. Инсталацията ви „Sigma Lumina“ беше представена в Musée d’Orsay. Какво ви вдъхнови и какво се надявате да преживеят посетителите?

Когато Musée d’Orsay за първи път се свърза с мен, честно казано, помислих, че е грешка. Не съм нито художник, нито скулптор – а Орсе е пълен само с картини и скулптури. Но заедно с моя сътрудник Йоан Лескюр приехме това като предизвикателство. Идеята беше да отдадем почит на наследството на Орсе, особено на импресионистичния период, като същевременно оставим нашата ДНК като съвременни артисти.

Предизвикателството за мен беше да създам нещо, което не е чисто звуково – както е нормално за диджей – и не само визуално, тъй като често ме наричат дигитален визуален артист. Така измислихме скулптура под формата на арка, нещо като портал. Когато светлината я огрява, сянката ѝ върху пода изобразява QR код. Този QR код се превръща в истинската врата: посетителите бяха поканени да духнат в телефоните си, което разкриваше генеративни произведения – базирани на импресионистични мотиви от Орсе, появяващи се сякаш от неврална система.

Но за мен най-важното беше, че сумата от всички тези дихания създаваше колективно произведение. Не беше просто „имерсивно“ или „участническо“ – това би било твърде лимитиращо. Ставаше дума за въображението, че дишането на посетителите заедно създава човешко произведение чрез ИИ. Тази крехка връзка, тази среща между код и човечност – именно там вярвам, че се намира най-интересната територия.

От администрацията на Орсе ни казаха, че сме първите артисти, които са създали подобно изживяване в един от най-големите музеи в света. Само по себе си това беше невероятно.

Източник: Agoria

4. Готвите се да участвате в Sofia Art Fair. Какво може да очаква публиката от вашето участие?

Особено съм щастлив за това събитие, защото за мен има лична връзка – съпругата ми е българка. Затова участието ми в Sofia Art Fair е много специално.

Първо бях поканен да се включа в конференцията и да разкажа за артистичната си практика през годините. А в галерия Allure ще покажем различни филми и скулптурата Sigma Lumina – творбата, която създадох заедно с Йоан Лескюр и която първоначално беше представена в Musée d’Orsay. Това е произведение, което свързва история, код и човешко участие, и съм развълнуван да го споделя с нова публика в София.

Това ще бъде първият ми път, когато представям изкуството си в България, и с нетърпение очаквам този момент.

5. Много от нашите читатели се интересуват как да намират вдъхновение в ежедневието. Как вие оставате вдъхновен в музиката и визуалното изкуство?

Вдъхновението е истински въпрос. Някои хора казват, че е навсякъде, просто трябва да се научиш да бъдеш креативен. За мен творчеството идва от любопитството – от това да бъдеш буден и отворен към много различни области.

В социалните мрежи днес често чувате инфлуенсъри да казват, че трябва да се „фокусираш“, да дълбаеш в една тясна ниша и да повтаряш, докато посланието стане ясно. Но това не е изкуство. Това е маркетингов балон, алгоритмичен балон. Може да те направи видим, да те превърне в специалист в един инструмент или едно умение, но прави ли те артист? Аз не мисля.

Вярвам, че днес живеем в илюзия, в която мрежите възнаграждават славата, парите, видимостта – но не и изкуството. Артистите рискуват да се превърнат в клоуни в тази система. Истинското изкуство, поне за мен, се ражда от многопосочност и мултидисциплинарност.

Учи се много, когато в понеделник срещнеш невролог, във вторник философ, в сряда диджей, в четвъртък музикант, в петък писател, а в неделя – просто своя съсед. Там живее вдъхновението: в човешките срещи, в нашата сложност като живи същества и в способността ни да се адаптираме към тази сложност. Това ме държи вдъхновен.

6. Много от нашите читателки са жени, които обичат креативността и лайфстайла. Как виждате ролята на жените в музиката и съвременното изкуство днес?

Истински вярвам, че имаме нужда от повече жени във властта, повече свободни и водещи жени. Когато погледнете глобалната политика днес, тя е предимно в ръцете на мъже, които често изглеждат като че ли играят с живота ни. Не мисля, че рискуваме много, ако дадем повече пространство на жените и им позволим да ни водят – в края на краищата, те са тези, които са ни дали живот. Това им придава различна сила и съвсем различна перспектива към реалността.

Виждам това от първо лице със съпругата ми, която създава бранд, наречен YURNA. Вдъхновен е от някои от моите произведения, да, но е роден от нейното собствено въображение. Изумен съм от това, което изгражда, и от начина, по който нейната креативност се разгръща в нещо напълно уникално.

По-широко погледнато, виждам все повече жени на сцена в музиката, и това ме радва. Виждам и нарастващото им присъствие в дигиталното изкуство. Мисля, че се движим в правилната посока – и това прави световете на музиката и изкуството много по-богати.

7. Има ли съвет, който сте получили и който наистина е останал с вас, особено когато сте срещали трудности в кариерата си?

Когато някой критикува това, което си, развивай го. В повечето случаи, ако хората не те разбират или отхвърлят това, което си, вероятно означава, че докосваш истината – че си малко встрани, създавайки идентичност, която е истински твоя. А именно от тази идентичност можеш да изградиш нещо трайно.

Разбира се, има тенденции и можеш да ги следваш, за да успееш за известно време. Но ако искаш да изпъкнеш – не непременно да си първи, а да се проявиш като себе си – най-трудният и дълъг път е да прегърнеш своята различност и да я развиваш. За мен това е най-добрият съвет, който съм получавал.

8. За нашите читатели, които изследват своите собствени творчески пътища, какво бихте казали, че е най-важното да помнят?

Никога не е лесно да се откъснеш напълно от признание и успех, защото именно те позволяват на артиста да живее. Затова понякога се усмихвам, когато чуя хора да казват: „Свободата е просто да бъдеш себе си.“ Разбира се, изграждането на собствена идентичност е съществено, но щом вече я имаш, истинското предизвикателство е да поставиш тази идентичност в диалог със света около теб.

Когато започнах да правя музика, бях огромен фен на детройтското техно. Прекарах години в създаване на тракове – много от които никога не бяха издадени – силно вдъхновени от този звук. Чрез този вид подражание, като копирах своите майстори, в крайна сметка намерих собствения си глас, по-близък до това, което истински исках да изразя.

Мисля, че креативността често работи така: първо прекарваш линии върху съществуваща карта, после допускаш хаоса. А от този хаос понякога се ражда благодат. Обикновено в процеса има повече хаос, отколкото благодат – но именно в този дисбаланс се ражда истинското изкуство.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички