В контекста на тревожно нарастващите нива на затлъстяване в България – както сред възрастните, така и сред децата – националната кампания „Моето тегло е моето здраве“, организирана от Ново Нордиск България, поставя на преден план една от най-значимите здравни теми на нашето време. Целта е ясна: да се промени общественото разбиране за затлъстяването – не като въпрос на личен избор или воля, а като сложно, хронично заболяване, признато от Световната здравна организация.

Сред ключовите акценти в инициативата е и психологическото измерение на проблема – тема, по която специален принос има психологът Огняна Райзмунд. Тя подчертава, че хората, живеещи с наднормено тегло, често носят не само физическа, но и тежка емоционална и социална тежест. Именно затова информацията, образованието и постоянната психологическа подкрепа са не просто препоръчителни, а жизненоважни за ефективното лечение.

В разговора с Огняна Райзмунд ще потърсим отговори за скритите механизми зад психологическата страна на затлъстяването, за предразсъдъците, които задълбочават проблема, и за това как ранната подкрепа може да промени живота на цели семейства и общности.

Източник: Огняна Райзмунд

***

Г-жо Рейзмунд, Вие говорите за „психологическата тежест“ при хората, живеещи със затлъстяване. Какво стои зад тази тежест и как тя влияе на тяхното ежедневие?

На първо място трябва да разберем, че затлъстяването е хронично, рецидивиращо заболяване. Когато болестта се развие, тя води след себе си редица физиологични, хормонални и метаболитни нарушения. Телата на тези хора започват да работят срещу тях, а това създава верижна реакция, която неминуемо се отразява и на психиката.

Понижената самооценка, чувството за неудовлетвореност, социалната изолация и вътрешните страхове са постоянни техни спътници. Много от тях живеят в цикъл на срам, вина и тревожност — тревожност дори за обикновени дейности: „Ще ме издържи ли този стол?“, „Някой наблюдава ли ме, докато ям?“, „Тези дрехи изглеждат ли неподходящо за мен?“

Тези мисли ги спират да се държат спонтанно, да бъдат активни и да се чувстват свободни в собственото си тяло. Именно това наричаме „психологическа тежест“ — съвкупност от вътрешни и външни фактори, които ежедневно влияят на качеството на живот.

Стигмата около теглото често води до срам, изолация и ниско самочувствие. Как можем като общество да променим тази нагласа?

Обществото ни живее в изключително забързан ритъм и често прибягваме до бързи оценки вместо до разбиране. Най-лесно е да насочим вината към отделния човек — да го посочим с пръст без знание и без контекст. А така само утежняваме проблема.

Не е необходимо да бъдем специалисти, за да проявим съпричастност. Достатъчно е да си дадем сметка колко лесно лепим етикети и колко малко знаем за личната история на човека срещу нас. Всеки носи свое бреме, свои рани и свои трудности.

Не ми се иска да говоря само за обществото като цяло — промяната започва от индивидуалната равносметка. В моментите, когато сме готови да съдим, е важно да си напомним, че различността е част от човешката природа. Всеки от нас е уязвим в някаква област, но това не означава, че е несправящ се или „по-малко способен“. Приемането и любопитството към другия, а не осъждането, са начинът да променим общата нагласа.

Каква е ролята на психотерапията в лечението на затлъстяването – може ли промяната в мисленето да бъде също толкова важна, колкото и промяната в начина на хранене?

Психотерапията е ключов елемент от холистичния подход. Работим както с поведението, така и с когнитивните процеси — мислите, убежденията, вътрешните конфликти. Нашите мисли оформят реалността ни, затова промяната в мисленето е толкова важна, колкото и промяната в хранителните навици.

Гладът възниква на биохимично ниво — активират се физиологични и ендокринни механизми, които влияят както на тялото, така и на емоциите и мислите. Не можем да отделим тялото от психиката, защото те функционират като една биологична система. Именно затова терапията подпомага по-дълбокото разбиране на вътрешните процеси, регулирането на емоциите и изграждането на устойчиви, здравословни навици.

Много хора, борещи се с килограмите, преминават през цикли на рестрикции, вина и отказване. Какъв е Вашият професионален съвет за излизане от този порочен кръг?

При работата с хора, страдащи от затлъстяване, основната цел е да свържем думите с емоциите, които ги предизвикват. След това работим върху свързването на емоциите с телесните усещания — този процес помага на клиента да разбере по-дълбоко кой е, какво преживява, какво послание изпраща към света и как интерпретира посланията, които получава.

Излизането от порочния кръг не е еднократен акт, а продължителен процес на осъзнаване. За всеки човек той изглежда различно. Най-важното е наличието на вътрешно желание за промяна. Когато човек започне да трансформира вътрешния си свят — нагласите, вярванията, емоционалната регулация — външната реалност неизбежно се променя вследствие на това.

Кампанията „Моето тегло е моето здраве“ говори за холистична грижа – какво означава това от психологическа гледна точка? Как може да се изгради устойчива мотивация за промяна?

Холистичната грижа означава цялостен подход към човека – съчетаване на медицинско наблюдение, психологическа подкрепа, адекватна физическа активност и хранителни навици, съобразени със здравословното му състояние. От психологическа гледна точка това означава да работим не само върху поведението, а и върху вътрешните процеси, които го определят – мисли, емоции, вярвания, механизми за справяне. В терапията акцент поставяме върху умението човек да разпознава потребностите си и да ги удовлетворява по здравословен начин, а не единствено чрез храната. Работим върху социално-когнитивните умения, върху разбиране на емоционалните задействащи фактори и предотвратяване на емоционално хранене при стрес или вътрешни конфликти.

Устойчивата мотивация не е постоянен подем, а динамичен процес. Понякога има напредък, понякога застой или спад, но именно осъзнаването – на малките стъпки, на личната воля, на смисъла зад промяната – прави мотивацията по-дълбока и стабилна. Когато човек започне да усеща връзката между усилията си и подобряването на качеството му на живот, мотивацията постепенно става вътрешна, а не продиктувана от външен натиск.

Какво бихте казали на родителите, които се притесняват, че детето им има наднормено тегло – как да подходящо да го подкрепят, без да го наранят емоционално?

На първо място, е важно родителите да подхождат с грижа, а не със страх или укор. Подкрепата започва с внимателен разбор на ежедневните навици на детето – как се храни, колко се движи, как спи и какво е емоционалното му състояние. Рядко се среща дете със затлъстяване в среда, където цялото семейство поддържа здравословни модели – затова промяната често трябва да бъде семейна, а не насочена само към детето.

Изключително важно е да се избягват коментари за външния вид, теглото или сравнения с други деца. Вместо това е добре да се говори за здраве, сила, енергичност и за това как се чувства детето. Подкрепящият подход включва предлагане на избор, участие на детето в планиране на хранене или активности и даване на добър пример.

Децата са чувствителни към критика и много лесно интернализират срам. Затова родителят трябва да бъде безопасното място – с разбиране, търпение и уважение към индивидуалния темп на детето. Когато средата е приемаща, децата по-лесно създават здравословни навици и изграждат позитивно отношение към тялото си.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички