„Светът е пълен с интересни неща, които чакат някой да ги намери“ – изречение, което звучи като философия за цял живот. Именно с това убеждение Румяна Парушева, ръководител „Комуникации“ и мениджър по устойчивостта в Siemens България, върви през професионалния и личния си път. За нея комуникацията не е просто функция или роля, а начин да свързва хора, идеи и смисъл.

В този откровен и вдъхновяващ разговор надничаме отвъд титлите и корпоративните рамки, за да срещнем жената, която търси „нещата“ – историите зад смеха в офиса, уроците във водата с падълборд, смелостта да застанеш пред публика и свободата да се отклониш от утъпкания път. Говорим за силата на разказването, за ученето отвътре навън, за лидерството чрез уязвимост и за онези лични умения, без които професионалният успех остава кух. Това е интервю за думите, които променят, и за куража да ги изречеш.

***

Комуникацията и силата на думите са в кръвта Ви. Как бихте се представили на нашите читателки – отвъд титлите и позициите? Коя е жената зад професионалната Ви роля?

Много трудно ми е да разгранича личното и професионалното. Може би защото това, с което се занимавам като ръководител Комуникации на Siemens България вече над 10 години, ми доставя огромно удоволствие и радост и не го усещам просто като „работа“ или „позиция“ в конвенционалния смисъл на думата.

Ако трябва да се самопределя накратко, бих „заела“ думата „нещотърсач“ от г-ца Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова, по-известна като Пипи Дългото чорапче. Не мога да не се съглася с нея, че светът е пълен с всякакви интересни неща, които просто чакат някой да ги намери.

Именно това смятам за свое призвание – да търся и откривам нови "неща". Било то нова дестинация, далеч от утъпканите туристически пътища. История, скрита зад заразителния смях, дочут в офиса. Онази дума на чужд език, която ти убягва като точен превод, но описва усещане, което всички познаваме. Или ново преживяване, което те кара да предефинираш границите на собствените си способности. Това са все „неща“, които те чакат ей там, зад ъгъла, стига да се осмелиш да ги потърсиш.

И като говорим за истории - как умението да разказваме истории променя начина, по който общуваме – както в бизнеса, така и в личния живот?

Аз съм човек, който се “храни” от истории. Вярвам, че всеки носи интересна история в себе си, просто трябва да зададеш правилния въпрос. И да умееш да слушаш. Ама наистина да слушаш, не просто да чакаш реда си ти да говориш!

Историите са най-старата технология за пренос на информация, на концентрирана мъдрост. Преди да има подкасти и презентации, човечеството e разказвало приказки около огъня. И знаете ли защо историите работят, както тогава, така и сега? Защото ангажират не само ума, но и сърцето.

В професионален план историите са могъщо оръжие. Те не само информират, но и предават послания, образи, визии, мечти, ако щете. Те правят абстрактното – конкретно, сложното – разбираемо, а далечното – близко.

В личния живот вярвам, че историите са мостове. Когато споделяш уязвимост, грешка, нелеп момент, даваш на другия човек разрешение също да бъде истински. Така се създават истински отношения. Не просто „мрежи“ или „нетуъркинг“, а човешки, автентични връзки.

Наскоро в Siemens стартирахте много интересна инициатива – вътрешна обучителна програма, наречета FUSION Academy. Как се роди идеята за нея?

Всъщност идеята за FUSION Academy се роди във водата, буквално, по време на една гръцка лятна ваканция. От доста години вече съм запалена по падълборда и имам навика да влизам сама в морето рано сутрин, докато плажът все още е пуст, а морската повърхност е като огледало. Това са моите моменти на тишина и яснота.

През последните години, вече придобила увереност, все по-често попадам в ролята на „учител“ за приятели, познати (а понякога и непознати). Обяснявам как да стоиш на падълборда, къде да гледаш, как да използваш течението, а не да се бориш с него. И виждам как в началото са несигурни, краката им треперят, не могат да се задържат върху дъската и в крайна сметка се озовават във водата. А после идва онзи момент, когато успеят да застанат прави, да намерят баланса, да се задържат. И винаги, винаги е невероятно да видиш как лицата им грейват, щом осъзнаят, че са успели.

И точно там ми хрумна: а защо не пренесем този подход на споделяне в работната ни среда? Защо учението винаги трябва да идва отвън – от външни обучители, от хора, които не познават нашата култура, нашите истории? Та в Siemens България работят над 420 души, с най-различен профил, умения, качества, хобита, страсти. Защо да не използваме това невероятно богатство, което имаме подръка?

Така се роди FUSION Academy – 12-месечна обучителна програма, в която наши колеги влизат на доброволни начала в ролята на обучители, голяма част от тях за първи път в живота си. Темите са най-различни, по веднъж месечно, като преплитат както професионални, така и лични умения – ИИ инструменти, управление на проекти, презентационни умения с творческо писане, рисуване, финанси за нефинансисти и други. Именно така си дойде и името на академията – Fusion (сливане), от преплитането на тези два аспекта на развитие.

Първите три модула вече са факт, при изключително добра обратна връзка от участниците, така че вярвам, че сме на прав път.

Източник: Румяна Парушева

Какво Ви провокира да станете част от FUSION Academy не само като участник, но и като обучител – човек, който вдъхновява колегите си отвъд професионалните рамки?

FUSION Academy не е просто обучителна програма. Тя е пространство, където колегите могат да излязат от ролята си на "инженер", "мениджър", "специалист по финанси" и да покажат това, което ги вълнува, мотивира, пали като личности. Да кажат: "Ето какво научих. Ето къде сгреших. Ето как можете да го направите и вие."

Няма как тази готовност за споделяне да не бъде високо оценена. Затова и за мен беше изключително приятно да вляза в ролята на обучител в първия модул – по презентационни умения, който нарекохме шеговито „Как да презентираш като Стив Джобс“.

Защото, знаете ли, тази тема винаги ме е вълнувала. Знам колко могъщо може да бъде едно добре разказано послание. А и нека си кажем истината: да имаш брилянтна идея е едно, а да я представиш така, че всички в залата да забравят за телефоните си, да се наведат напред, да реагират на всяко твое емоционално движение или послание и накрая да си тръгнат вдъхновени и мотивирани - е съвсем друго нещо.

Виждала съм го десетки пъти - блестящи специалисти, които познават темата си до най-тънки детайли, но на сцена просто си „глътват граматиката“ . Важни проекти, които не получават зелена светлина не защото не са добри, а защото не са били представени убедително. Таланти, които остават незабелязани, защото не могат да заявят стойността си по начин, който другите да почувстват. Идеи, които умират не заради концепцията, а заради комуникацията.

Затова и за мен беше изключително вълнуващо да видя колеги от различни отдели и с различен профил да излизат от комфортната си зона, да пробват неща, които до вчера им са им се стрували навъзможни, да експериментират смело без вечния страх, че ще се „изложат“. Да видя как „А, не, не мога!“ се превръща в „Да го направим отново, а?!”

Именно увереността, вярата, че можеш, е това, което обединява падълборда и презентациите. И при двете „тайната“ е просто да се изправиш, да приемеш възможността за неперфектност и да го направиш.

Затова и по време на лекцията не просто споделих техники и трикове за презентиране. Говорихме за нещо много по-трудно - за смелостта да застанеш пред другите, за уязвимостта, която идва със светлината на прожектора, за куража да се изправиш пред собствените си неуверености и да ги преодолеш.

И точно затова обичам това, което правя. Не заради перфектната презентация в края. А заради моментите, в които виждаш как някой открива собствения си глас.

Кои са трите най-важни принципа, които според Вас превръщат една презентация в преживяване, а не просто в слайдове?

Първо, яснота. Ако не можеш да кажеш основната си идея в едно изречение,  по-добре е да преосмислиш подхода си. Помислете си за най-запомнящите се речи в историята - "Имам една мечта." "Попитай не какво страната ти може да направи за теб, а какво може да направиш ти за нея." Всички те могат да се съберат в една кристално ясна мисъл.

Второ, емоция. Хората забравят данните, но помнят как са се почувствали. Създай момент, който ги докосва – изненада, вдъхновение, дори миг на тишина може да е мощен инструмент.

Трето, увереност. Публиката веднага разбира когато ти не се чувстваш на мястото си и точно толкова бързо откликва, когато види спокойствие, откритост и самочувствие. Когато застанеш пред тях с увереност,и не защото си перфектен, а защото вярваш в посланието си и си готов да го споделиш автентично - публиката ще ти повярва. А когато вярват на теб, ще повярват и на идеите ти.

FUSION Academy смесва професионално и личностно развитие. От кои „лични" теми хората имат най-голяма нужда днес, за да разгърнат потенциала си на работа?

На първо място, граници. Като човек, който е много склонен да се хвърля ентусиазирано във всякакви начинания и се пали лесно от всякакви идеи, знам колко важно е да знаеш как да кажеш "не", без да се чувстваш виновен, за да защитиш времето и енергията си.

Живеем във време на безкрайни възможности и постоянна свързаност. Всяка покана изглежда като шанс. Но без граници, ентусиазмът се превръща в изтощение, а отзивчивостта - в липса на фокус.

На второ място, емоционална интелигентност. Можеш да имаш всички технически умения в света, но ако не разбираш защо ти самият реагираш по определен начин под стрес, защо определени хора или ситуации те изваждат от равновесие, ще се блъскаш в едни и същи стени отново и отново.

И трето, но може би най-важно: самосъстрадание - да не бъдеш най-строгият си критик. Много хора се отнасят към себе си по начин, по който никога не биха се отнесли към свой близък. Вътрешният глас е безмилостен: "Пак не успя.", "Отново не се справи", "Защо въобще продължаваш да опитваш, след като не ти се получава."

Самосъстраданието не е самозалъгване или измисляне на оправдания. То е способността да признаеш грешката, да научиш нещо от нея, но да не превръщаш един неуспех в доказателство за цялостна непълноценност.

Когато се отнасяш към себе си с малко повече доброта и състрадание, всъщност освобождаваш енергия. Енергия, която вместо да изразходваш в безкрайно самокритикуване, можеш да вложиш в нещо смислено като учене, усъвършенстване и в крайна сметка реален напредък.

Споделяли сте, че пътувате много, често до места извън класическия туристически маршрут. Кое пътешествие Ви е променило най-много и как се отразява това приключенско мислене на вашата работа в комуникациите?

Като цяло пътуванията ме научиха колко важна е самата нагласа – да си отворен към непознатото, да се потопиш в новата култура, да приемаш неочакваното с усмивка и любопитство.

Мисля, че съм си „взела“ по нещо от всяко място, което съм посетила. Преди няколко години открих за себе си Югоизточна Азия и вече сме били в няколко държави. Пътуванията  в такива региони напомнят колко привилегировани сме за неща, които смятаме за даденост – достъпно образование, достъп до питейна вода и храна, здравна грижа, сигурност. Срещата с различни реалности изгражда по-дълбоко смирение и по-осъзнат поглед към собствения ни свят.

Малко неочаквано за човек, свикнал с удобствата, осъзнах и нещо друго – че мога да се справя еднакво добре и „с две“, и „с двеста“. Харесвам хубавите дрехи и обичам избора и разнообразието в гардероба си.С времето се оказа, че мога да мина чудесно и без излишни вещи. Дотам, че дори за по-дълги пътувания успявам да събера всичко необходимо в една-единствена неголяма раница. Това не е просто умение да подреждаш багаж, а урок по приоритизиране – да оставяш място за важното и да се освобождаваш от всичко, което не ти е нужно.

Третият ми урок от пътуванията е, че всъщност понякога да се отклониш от набелязания маршрут е най-краткият път към чудото. А утъпканите от тълпите коловози рядко водят до нещо стойностно, ново, смислено. Затова и избягвам свръхтуристическите места.

И четвърто, пътуването учи на себепознаване. Пътят отвежда не само до нови места, но и все по-близо до самите нас. Колкото повече излизаме извън зоната си на комфорт, толкова по-ясно откриваме собствените си реакции, силни страни и вътрешна устойчивост.

Всеки един от тези уроци е приложим в комуникациите – от смирението през простотата и гъвкавостта до увереността, че ще се справиш.

Вие сте човек, който с лекота преминава от падълборд до парашутен скок. Как балансирате високия адреналин с динамиката на корпоративния свят – и какво Ви дава усещане за свобода?

Мисля, че скачането с парашут и работата в динамичния корпоративен свят не са толкова различни, колкото изглеждат. И в двата случая трябва да имаш фокус, да вземаш бързи решения и да се доверяваш на подготовката си. И обикновено много бързо разбираш, ако нещо фатално се е объркало

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички