Когато Неда Малчева издаде „Ще видиш ти, като родиш!“, книгата бързо се превърна в нещо като тайно ръководство за оцеляване в света на родителството - честно, смешно и болезнено разпознаваемо за хиляди майки и татковци. Сега авторката се завръща с дългоочакваното продължение „Ще видиш ти, като родиш! 2“, което започва точно там, където свършва първата част - след бебешките месеци, когато започват детските градини, тантрумите насред улицата, семейните почивки и всички онези малки катастрофи от ежедневието, които правят родителството едновременно хаотично и безкрайно забавно.

С характерното си чувство за хумор, самоирония и свежи илюстрации, Неда отново превръща личния си опит като майка на три деца в откровен разговор без розов филтър - такъв, в който има място за смях, умора, вина и много любов. По повод излизането на новата книга разговаряме с нея за митовете около майчинството, родителските клишета и онези моменти, които всички сме си мислели, че „на нас няма как да се случат“… докато не ни се случат.

***

Искам да благодаря от името на всички клети майки юнашки за втората част на „Ще видиш ти като родиш“! Какво ще видим в новата книга?

Новата книга идва като естествено продължение на предишната, с настъпващите периоди на едно дете, след като бъде родено, дундуркано от лели и свекърви, успокоявано, разхождано и тн. Идва моментът в който трябва да тръгне на детска градина, да бъде заведено на почивка, да го изхраним, да го гледаме как се тръшка по улиците за глупости и, разбира се, да се почувстваме ние майките виновни за нещо. Постарах се да е също толкова откровена, шарена и лека за четене като първата.

Кой е любимият ти мит около майчинството, който те е стресирал преди да имаш деца, а сега искрено те забавлява?

Ох, те са доста и, общо взето, всички митове за мен са пълни глупости. Дори не бих казала, че ме разсмиват особено в момента, по-скоро затварям тежко очи и въздъхвам. Първият и най-сбъркан мит е, че „моето дете няма да прави така“. Съжалявам да го кажа, но ще прави така и вие не можете да направите нищо по въпроса. Най-тежките митове са свързани с показването на любов към детето, от сорта на това да го целуваш само докато спи, да не го свикваш на ръце или да го оставяш да плаче, за да не го разглезиш. Наистина не знам, от кога хората се страхуват повече да обичат децата си точно, когато най-имат нужда от това, а не се страхуват, че ще създадат хора неспособни да показват любов като възрастни. Гушкайте ги тези деца!

А кое е най-голямото родителскo клише от типа „ще видиш ти, като родиш“, което се оказа… напълно вярно?

Няма да забравя как се влачих по коридорите в родилното, след като си родих първото дете и погледът ми се спря на един голям плакат, украсен с пеперуди и цветя, на който с ръкописен шриф пишеше „Майка лесно не се става“. Тогава за пръв път се сблъсках с тази пословична фраза и извъртях отегчено очи. Е, вярно си е, няма две мнения, просто не разбирам защо трябва да ни се натяква посотоянно.

Източник: Неда Малчева

Как е по-лесно да се преглътнат трудните майчински моменти - с хумор или с чаша вино? Или пък с двете наведнъж?

Тук сега е редно да си кажем истината, че нали и бъдещи майки четат, но да си припомним отново, че майка лесно не се става и трудни моменти- бол! Лесно не се преглъщат, но се преглъщат, като всяко предизвикателство в живота и наистина стискам палци трудните моменти на всяка една майка да са далеч от истинска трудност. Чувствтото за хумор не е панацея, камоли виното, но ако ги комбинираме в компанията на близки хора от време на време, за да отпушим, за да се отърсим от това да сме майки 24-7, тогава нещата може и да изглеждат по-розови. С това, всъщност, искам да кажа, че е добре ние майките от време на време да бягаме от реалността, за което се изисква някоя услужлива баба, свекърва и баща, който не се страхува да бъде пълноценен родител.

В социалните мрежи, където майчинството често се представя като една пастелно розова, подредена и идилична реалност, има ли място за сополивата, тръшкаща се и уморена до болка реалност?

Всъщност, много съм щастлива, че в последните години е пълно с майки-инфлуенсъри, които далеч не представят майчинството розово. И тъй като влиянието на социалните мрежи е огромно от години, е редно да не се заблуждаваме много, но и е добре да не прекрачваме дадени граници като създатели на цифрово съдържание. Това е отговорност, която носим към хората, които ни следят. Трябва да е ясно, че майчинството не е лесно, но е ценен момент за нас, силното му „демонизиране“ не в полза на никого.

Източник: Неда Малчева

Има ли някой абсурден или неочакван родителски момент, за който си каза: „Това задължително влиза в следващата книга!“?

Бих казала, че всяко нещо, което е в книгата е преживяно от мен на 90%.Обичам да се вглеждам в съвсем обикновени моменти от ежедневието ми вкъщи, в детската градина и на улицата, които съвсем ествествено стават и вдъхновение за книгата ми. Вярвам, че хората се чувстват по-ангажирани с теб и по-близки, когато споделяш за реални проблеми. Но ако трябва да отговоря конкретно – да. Имаше един лек скандал в родителската група от детската градина, на който потърках длани и казах – „о, ти влизаш!“

Ако децата ти един ден прочетат книгата, за коя част според теб ще кажат: „Мамо, това е силно преувеличено!“?

Те вече я поразлистиха, поне тези, които могат да четат. Учудващо беше, че забавляваха и двамата, дори и тийнейджъра. Няма как да помислят и за секунда, че нещо е преувеличено, защото то и не е! Най-много след години, когато станат родители и решат да я прочетат отново да кажат „Мамо, това си е точно така!“

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички