Докато светът отново говори за чума заради мистериозната смърт на млада жена в Русия, една история отпреди повече от 600 години ни връща към друга жена, чийто живот завинаги е променен от болестта. Съпругът ѝ умира от чума. Тя остава сама с децата си, без сигурен доход и без особено място в свят, в който жените рядко имат собствен глас.

И тогава Кристин дьо Пизан прави нещо неочаквано - започва да пише, за да издържа семейството си. Така една лична трагедия се превръща в началото на историята на една от най-влиятелните жени на Средновековието.

През XIV век чумата не е просто болест. Тя е сянка, която може да промени живота на едно семейство за дни. За Кристин дьо Пизан тази сянка идва в края на 1380-те. Тя е млада жена, съпруга и майка на три деца. И до този момент животът ѝ изглежда сравнително подреден - тя е родена във Венеция, но израства в Париж в близост до френския кралски двор, получава необичайно добро за жена образование и се омъжва за Етиен дьо Кастел, нотариус и кралски секретар. По собствените ѝ думи бракът им е щастлив.

После всичко се променя.

Смъртта първо отнема баща ѝ. Скоро след това умира и съпругът ѝ — вероятно от чума около 1389 г. Кристин остава вдовица едва на 25 години. Но това не е всичко. Тя има три деца, а за семейството ѝ зависи и възрастната ѝ майка. Братята ѝ са далеч, финансовата сигурност изчезва, а Кристин трябва да намери начин да издържа всички тях. В средновековна Европа това е особено тежко положение за една жена. И тогава Кристин прави нещо необичайно. Започва да работи с думите си.

Кристин вече е добре образована. Баща ѝ, Томазо ди Пицано, е бил учен човек и придворен астролог на френския крал Шарл V, а дъщеря му получава образование, което по това време е много по-достъпно за момчетата, отколкото за момичетата. Тя изучава литература, история, философия, митология и библейски текстове.

След смъртта на съпруга си тя започва да пише стихове и да ги предлага на влиятелни покровители. Първоначално писането е начин да преживее скръбта, но постепенно се превръща в професия. И Кристин се оказва изключително добра в нея. Тя пише стихове, философски и морални текстове, политически произведения, исторически съчинения и книги за жените. Получава поръчки от представители на аристокрацията и кралския двор.

Така една млада вдовица успява да направи нещо, което изглежда почти невъзможно за времето си: да се издържа сама като писател. Днес много изследователи я определят като първата професионална жена писател или жена на перото в Европа.

Постепенно тя започва да пише и за нещо много по-голямо - за жените. По това време европейската литература е пълна с текстове, които представят жените като слаби, грешни, глупави, измамни или морално опасни. Кристин отказва да приеме това. Тя влиза в известния средновековен спор за природата и мястото на жените — „querelle des femmes“ — и започва открито да оспорва антиженските представи, разпространявани от влиятелни мъже писатели. СмартИстория

И тогава създава книгата, с която остава в историята.

Около 1404–1405 г. Кристин написва „Книгата за Града на дамите“ (Le Livre de la Cité des Dames). Идеята е изключително красива - Кристин си представя, че е посетена от три алегорични жени - Разум, Правота и Справедливост. Те ѝ казват да построи град, но не обикновен град, а град за жените. И стените му трябва да бъдат изградени от историите на жени, доказали своята интелигентност, смелост, талант и сила. В книгата Кристин събира примери за жени от историята, Библията, митологията и литературата - владетелки, учени, воини, писателки, светци и героини.

Сред жените, които Кристин включва в своя въображаем град, са фигури като Сафо, амазонките, Юдит, Света Цецилия и Бланш Кастилска. Те не са просто персонажи. Кристин ги използва като доказателство. Доказателство, че жените могат да бъдат образовани, мъдри, смели, талантливи и способни да управляват. Книгата е и защита на правото на жените да получават образование.

Именно това прави историята на Кристин толкова силна. Тя не се ражда с мисия да промени представите за жените. Не започва живота си като бунтарка. Тя е дъщеря, съпруга и майка. После губи баща си. След това губи съпруга си. Остава млада вдовица с три деца и майка, за която също трябва да се грижи. И вместо тази трагедия да сложи край на живота ѝ, тя постепенно го пренарежда. От вдовица се превръща в автор. От автор - в професионалист. От професионалист — в защитник на жените. И в крайна сметка името ѝ остава в историята на европейската литература.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички