Тази година се навършват 100 години от дебюта на „Великият Гетсби“, критиката на Ф. Скот Фицджералд към Американската мечта, чието действие се развива сред пропитите с шампанско ексцесии на 20-те години на миналия век. Стълб на американската литература и популярна култура, романът е надхвърлил епохата си, за да се превърне в модерен мит. Образите на блестящи партита на поляната, елегантни милионери и светещата зелена светлина над водата са станали емблематични - но отвъд бляскавата фасада се крие история, която е далеч по-интимна, сурова и дълбоко лична.

Сюжетът проследява Джей Гетсби, жител на малък град от Средния Запад, който се преоткрива в преследване на мечта: да си върне Дейзи Бюканън, жената, която някога е обичал, но е загубил от богат съперник. Гетсби натрупва състояние, купува имение точно от другата страна на залива от дома, който любимата му споделя със съпруга си, и организира пищни партита с надеждата, че тя ще се появи отново в живота му. Но идеализмът на Гетсби в крайна сметка е неговата гибел. Жената, която е изградил в съзнанието си, не съответства на реалността и мечтата, на която е посветил живота си, в крайна сметка се разпада – с опустошителни последици.

В основата си „Великият Гетсби“ е за копнежа – за любов, за статус, за преоткриване, за втори шанс – и за болезнената пропаст между това кои сме и това, което се надяваме да станем. Фицджералд познаваше това чувство твърде добре. Обреченото преследване на Дейзи от Гетсби се ражда от собствения опит на автора с младежка сърдечна болка, която го преследва до края на трагично краткия му живот.

Източник: Profimedia

Ранният живот на Фицджералд преминава извън висшето общество. Роден на 24 септември 1896 г. в Сейнт Пол, Минесота, семейството му живее на престижната улица „Съммит“. Улицата е осеяна с най-пищните къщи в града, но Фицджералд заемат скромен апартамент под наем в далечния край на редицата. Въпреки че семейството му имат адреса, те нямат богатството и социалното положение на съседите си и Фицджералд сякаш израства болезнено осъзнавайки това разделение.

Тази несигурност го преследва през целия му престой в Принстън. За Фицджералд кампусът на Бръшляновата лига олицетворява елита на Източното крайбрежие, от който той отчаяно търси приемане, но въпреки това се бори да се впише сред съучениците си от висшата класа. „Това винаги е било моето преживяване - бедно момче в богат град; бедно момче в училище за богати момчета; бедно момче в клуб за богати мъже в Принстън“, пише той на приятел десетилетия по-късно, според EDSITEment. „Никога не съм могъл да простя на богатите, че са богати, и това е оцветило целия ми живот и творчество.“

Източник: Profimedia

По време на втората си година в Принстън, 18-годишният Фицджералд се завръща у дома в Сейнт Пол за коледната ваканция, където присъства на парти с шейни. Там той среща Джиневра Кинг, бляскава 16-годишна дама, която въплъщава всичко, за което той копнее. Кинг е родена в среда с богатство и статус, които очароват Фицджералд. Когато не е в обширното имение на семейството си в престижното предградие Лейк Форест, Илинойс, тя посещава престижно училище-интернат в Кънектикът, където сред съучениците ѝ са наследници на династиите Рокфелер и Буш.

Под звездите през онази мразовита нощ в Сейнт Пол, се твърди, че разцъфтява романс. След завръщането си в съответните училища, те стават страстни приятели по кореспонденция. Кинг обаче продължава да се радва на вниманието на други момчета от своя кръг. Тя признала това на Фицджералд по онова време, пишейки в едно писмо, според Tampa Bay Times: „Знам, че съм флиртуваща и не мога да го спра.“

„Определено търсех количество, а не качество в кавалерите“, казала тя на биографа на Фицджералд, Артър Майзенер, в по-късни години. „И въпреки че Скот беше невероятен мъж, аз все още не бях достатъчно сериозна, за да не искам друго внимание!“ Тя често четяла на глас сърдечните писма на Фицджералд на други джентълмени, които я ухажвали - въпреки многократните му молби да ги запази за себе си. 

В началото на ухажването им Фицджералд ѝ изпраща по пощата кратка любовна история, която е написал, озаглавена „Перфектният час“, в която си ги представя най-накрая двамата заедно.

„Някой ден — Скот — някой ден. Може би след година — две — три — ще имаме този перфектен час!“, казва Кинг. „Искам го — и затова ще го имаме!“ Тя му отвръща със собствена история. В нейния разказ тя е в капан в брак без любов с богат граф, докато копнее за Фицджералд, бившия си любовник от грешното съсловие. В крайна сметка те се събират отново — макар и за кратко — след като Фицджералд натрупва достатъчно пари, за да я отведе от нейния съпруг-прелюбодеец. Учените ще прекарат десетилетия в дебати до каква степен разказът е вдъхновил „Великият Гетсби“, но той очевидно е оставил влияние върху Фицджералд. Според биографите той ще запази историята до смъртта си.

Историята може би е била поличба за това, което предстои за двойката. По време на лятната си ваканция през 1916 г. Фицджералд се е срещнал със семейство Кинг във вилата им на брега на морето. Невпечатлен от 19-годишното момче, бащата на Кинг, според „Ню Йорк Таймс“, забранил на дъщеря си да продължи връзката им, казвайки: „Бедните момчета не бива да мислят да се женят за богати момичета“, когато Фицджералд си тръгнал, според „Ню Йорк Таймс“.

Кинг била съкрушена. Въпреки че била (както е написала в дневника си) „лудо влюбена“ във Фицджералд, тя не можела да си представи бъдеще с него поради неговия статус от средната класа. Фицджералд виждал нещата по различен начин, твърдейки, според „Принстън“, че тя е отблъснала любовта му с „крайна скука и безразличие“.

Източник: Profimedia

Съкрушен от отказа, Фицджералд напуснал Принстън и се записал в армията. САЩ влязли в Първата световна война през пролетта на 1917 г. и се казва, че Фицджералд си е представял, че умира като герой на Западния фронт. Но плановете му били провалени, когато датата на командировката му така и не дошла. Вместо това, военната му кариера се свежда до отмерване на времето в различни бази в американския Юг, където той получава обучение от бъдещия президент Дуайт Д. Айзенхауер - тогава сравнително неизвестен офицер.

Фицджералд продължил да пише на Кинг в отчаян опит да си върне чувствата ѝ. Но по време на постъпването му във войската, бащата на Кинг уредил брака ѝ с Уилям „Бил“ Мичъл, любител играч на поло и син на видния шеф на чикагска банка. През юли 1918 г. Джиневра написала на Скот, за да го информира за годежа си. „Да кажа, че съм най-щастливото момиче на земята, би било меко казано“, казала тя, според The ​​Daily Princetonian. „Иска ми се да познаваш Бил, за да знаеш колко съм щастлива.“ Тя дори отправила покана за сватбата им през есента на същата година. Фицджералд не присъствал.

Въпреки че по-късно се оженил за Зелда Сейр (на снимката долу) – търсена светска дама от Алабама – Фицджералд, според сведенията, никога не спирал да копнее за Кинг. Много учени биха определили романса им като най-значимата връзка в живота му – и произхода на „Великият Гетсби“.

Източник: Profimedia

Смята се, че Кинг е вдъхновението за образа на Дейзи Бюканън, една от „безгрижните“ богати хора, които „разбиват неща... след което се връщат към парите си“, както пише във „Великият Гетсби“. Съпругът на Кинг - Бил Мичъл, който по-късно става директор на Texaco, става модел за богатия и груб съпруг на Дейзи, Том Бюканън.

Фицджералд влага голяма част от себе си в образа на Джей Гетсби, човек от Средния Запад, който прекарва живота си в опити да се превърне в мъж, достоен за жената, която обича. Фицджералд по-късно казва на приятел: „Цялата идея за Гетсби е несправедливостта на един беден млад мъж, който не може да се ожени за момиче с пари. Тази тема се появява отново и отново, защото аз я преживях.“

Фицджералд и Кинг ще се срещнат само още веднъж, 20 години след нещастното им сбогуване в разкошната вила на брега на морето. Бурният брак на Кинг с Мичъл се е разтрогнал и Фицджералд скърбял за връзката си със съпругата си Зелда, чиито изтощителни проблеми с психичното здраве налагат целодневни грижи в психиатрични болници.

Кинг „беше първото момиче, което някога съм обичал“, разкрива Фицджералд на дъщеря си (на снимката долу), според Принстън, малко преди срещата през октомври 1938 г., „и аз вярно избягвах да я виждам до този момент, за да запазя илюзията перфектна.“

Източник: Profimedia

Фицджералд използва тази последна среща като основа за разказа си „Три часа между самолетите“, в който описва подробно „дълъг и празен час“ между двама бивши партньори, които „нямат какво да си кажат“. Въпреки това, той с умиление си спомня ранните дни на романса им. „Най-много си спомняше за разходката с шейна“, пише той, „целувайки хладните ѝ бузи в сламата в единия ъгъл, докато тя се смееше на студените бели звезди“.

Разказът е публикуван посмъртно. Четири дни преди Коледа 1940 г. Фицджералд претърпява фатален инфаркт на 44-годишна възраст. Писмата на Кинг са открити сред вещите на Фицджералд след смъртта му, а дъщеря му съобщава, че е изпратила копия от тях на Кинг.

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички