Има артисти, които не просто създават музика, а изграждат свой собствен свят – някъде между традицията и модерното звучене, между корените и смелостта да експериментираш. DIA е именно от тях. С характерен глас, любов към българския фолклор и желание да преоткрива познатото по нов начин, тя не се страхува да излиза извън рамките и да следва собствената си посока.

Поводът да се срещнем с нея е новият ѝ албум „Нишан“ и сингълът „Непокорна“, чийто впечатляващ видеоклип е заснет под вода. Но зад музиката и сценичния образ стои и една млада жена, която е преминала през съмнения, трудни избори и важни лични раздели, за да открие силата да казва „не“ и да избира себе си.

В разговор с Modernity DIA ни разказва за знаците на съдбата, свободата да бъдеш различна, любовта към българските музикални корени и онези малки моменти, в които намираме пътя обратно към себе си.

***

„Нишан“ е име, което носи усещане за знак, следа, нещо, което остава. Какъв е личният нишан, който искаш да оставиш с този албум?

„Нишан“ е много повече от заглавие за мен. Този албум е символ на всички въпроси, които съм си задавала, на страховете, които съм преодолявала, и на изборите, които са ме изградили като човек и артист. Във всяка песен от „Нишан“ живеят любов, болка, съмнения, надежда, загуби и победи. Това е музика, родена от истински преживявания, от търсене, от порастване и от пътя към себе си. Затова моят най-голям нишан не е просто музикален. Той е послание към всички хора, които независимо колко далеч са стигнали, все още търсят своята посока.

Колкото и банално да звучи, вярвам, че съдбата непрекъснато ни изпраща знаци. Понякога те са едва доловими и лесно ги подминаваме, а не бива. Нужно е да се оглеждаме повече за тях, да държим сърцето си отворено и да вярваме, че всяка среща, всяко изпитание и всяка привидна случайност носят смисъл. А когато нашият нишан се появи, трябва само да имаме очи да го разпознаем и смелост да го последваме.

Може би именно затова толкова силно мечтаех този албум да има своя голяма среща с публиката. Концертът-промо на „Нишан“ на 24 ноември в Sofia Live Club ще бъде много лична среща. Надявам се всеки човек в залата да открие своя собствен нишан. Да намери отговор на въпрос, който го вълнува и да си тръгне с надежда и вдъхновение, че не е сам по пътя си. Вярвам, че музиката също е знак и идва точно тогава, когато най-много се нуждаем от нея.

Източник: DIA

Кога за последно се почувства истински непокорна? Имаше ли момент, в който каза категорично „не“, въпреки че всички около теб очакваха да кажеш „да“?

Години наред казвах „да“ на всичко. Днес осъзнавам, че това е едно от най-грешните неща, които съм правила, защото в един момент тотално изгубих себе си. Опитвах се да угодя на всички, да оправдая чуждите очаквания, да не разочаровам никого. Така неусетно започнах да разочаровам най-важния човек - себе си.

С времето разбрах, че едно от най-хубавите и освобождаващи неща е да можеш да кажеш „не“ на всичко, което не усещаш като свое. Да кажеш „не“ на хора и отношения, които не ти носят спокойствие и смисъл. Това „не“ не те прави лош човек. Напротив - то те прави свободен, истински непокорен и непримирим към всичко, което те отдалечава от собствената ти истина.

Моментът, в който казах най-категоричното си „не“, беше преди малко повече от година. Тогава оставих трайно зад гърба си хора, в които вече се съмнявах и които усещах, че нямат място в живота ми. Беше трудно решение, но днес знам, че е било правилното.

Казват, че 2026-а е годината, в която пътищата на хората се разделят с онези, които не са истински за тях. Не знам дали е така за всички, но при мен се случи точно по този начин. И макар да не го очаквах, понякога най-болезнените раздели се оказват началото на най-хубавите срещи със самите нас.

За снимките на „Непокорна“ влизаш под вода в специално изграден басейн. Какво беше първото ти усещане, когато разбра какво ти предстои? Кое се оказа по-голямото предизвикателство – да пееш и да изразяваш емоция под вода, или да запазиш спокойствие? Има ли кадър от клипа, за който си каза: „Това си заслужаваше всичко“?

Идеята за снимките под вода в „Непокорна“ беше на режисьора Никола Йорданов. Спомням си момента, в който ми разказа концепцията си. Първата ми мисъл беше: „Това няма ли да бъде много трудно?“, а втората - „Трудно е, но ако се получи, ще бъде нещо наистина впечатляващо.“

Истинското предизвикателство за мен беше не просто да остана под вода, а да пея и да изразявам емоции, без самата вода да ми пречи. Трябваше да я приема като естествената си среда, сякаш цял живот съм принадлежала на нея.

Като гледам видеото сега, има много кадри, за които си казвам: „Заслужаваше си всяко усилие и всяка трудност.“ Това безспорно е най-предизвикателният видеоклип, който съм снимала досега. Водата е стихия, а когато се опитваш да я укротиш, много бързо разбираш, че това е невъзможно. Единственото, което можеш да направиш, е да се довериш на течението и да намериш своя ритъм в него.

Източник: DIA

Казвала си, че не знаеш дали си народна, или поп певица. Днес, след толкова години на сцената, чувстваш ли, че вече си намерила своя музикален дом?

Моят истински музикален дом винаги е бил сцената. И до днес не мога да дам еднозначен отговор на въпроса дали съм народна, или поп певица. Може би съм по малко и от двете. Надявам се през годините да съм успяла да взема най-красивото от двата свята и да го превърна в нещо свое.

Наскоро бях в музикална сесия с изпълнител, когото много ценя. Той ми каза нещо, което силно ме развълнува: „Много е интересно - правиш орнаментите с гласа си като в народната музика, а всъщност не звучи народно.“ Замислих се над думите му и си дадох сметка, че може би с времето съм изградила собствен начин на пеене и музикален почерк.
Благодарна съм, че публиката разпознава тази искреност и открива частица от себе си в музиката ми. Именно там, някъде между народното и поп звученето, се намира моят свят.

Като тийнейджърка откриваш съвършенството на автентичния фолклор и решаваш да го обединиш с електронната музика. Ако можеш да се върнеш при онова малко момиче, какво би му казала?

„Това е едно от най-хубавите решения в живота ти.“ Днес мога да кажа това с пълна увереност. Но истината е, че тогава изобщо не осъзнавах колко важна стъпка правя. Знаех само, че го искам, а в моята глава всичко звучеше правилно и естествено. Понякога най-съдбоносните решения не идват след дълги размисли, а след едно вътрешно усещане, което те подтиква да тръгнеш напред. Имах късмета животът да ми покаже, че съм се доверила на правилния глас. Благодарна съм за всяка среща, за всеки урок и за всяка възможност по този път.

И до днес не съм спряла да слушам електронна музика, да се вдъхновявам от нея и да търся нови начини да я срещна с моя фолклорен свят.

Източник: DIA



Обикаляш български села, за да откриваш незаписани песни от последните им живи носители. Има ли среща, която никога няма да забравиш? Песен, която си почувствала като лична мисия да съхраниш?

Все по-рядко ми се случва да обикалям из българските села, да търся песни и да събирам вдъхновение от хората, които живеят там. А толкова много ми се иска да мога да го правя по-често.

През последните години може би песента, която приех като своя лична мисия да съхраня и предам нататък, е „От целувка белег не остава“. Открих я в сборник с автентични народни песни, издаден през 1924 година. Когато видях оригиналното заглавие, буквално останах без думи. В това изречение има толкова истина и смисъл, че звучи актуално като тема и до днес. Казах си, че тази песен заслужава да бъде чута отново. Не бива да остане само по страниците на една стара книга. Сто години след записа ѝ дойде моментът да ѝ вдъхна нов живот и да я срещна с хората на нашето време.

Твоята музика достига до хора, които може би никога не са слушали народна музика. Кое е най-красивото нещо, което си чувала от млад човек, преоткрил българския фолклор благодарение на теб?

Щастлива съм, че музиката ми достига както до хора, израснали с народната песен, така и до тези, които никога преди не са я търсили или слушали. Още по-щастлива ме прави, когато виждам хора, които намират вдъхновение в моя път и искат да бъдат артисти, които да преплитат в музиката си фолклор. Мисля, че това е една от най-важните мисии на всеки изпълнител - не просто да бъде слушан, а да вдъхновява.

Имам много близък приятел, който допреди година-две ми казваше: „Не разбирам музиката ти. Просто не е моето нещо.“ Тогава не се опитах да го убеждавам в обратното, защото вярвам, че музиката сама намира пътя си до хората, когато му дойде времето. След това той много хареса „Грехове“ - песен, която за мен е една от най-фолклорно звучащите ми до момента. Любимата му моя песен е „Нишан“, а днес харесва много и „Непокорна“. Тази промяна ми показа нещо много важно, че не е нужно човек предварително да обича даден жанр, за да бъде докоснат от една песен. Това всъщност е и моята най-голяма цел. Да създавам музика, която не поставя граници и етикети.

Източник: DIA

Когато не си DIA на сцената, а просто Димана – как изглежда един твой идеален ден?

Идеалният ден за мен е ден, в който съм творила. Дори и само една идея да се е превърнала в песен или посока, вече го приемам за успешен. След това обичам да се кача в колата с любимия човек и да се изгубим някъде край язовир или сред природата. Това е времето, в което мога да помълча, да погледам в пространството и да си подредя мислите. Точно в тези тихи моменти често идват най-хубавите идеи и най-важните отговори.

Имаш ли малък ритуал за красота, без който не започваш деня си? А такъв, който правиш преди концерт?

Най-добрият „козметичен продукт“ всъщност е добрият сън. Той е моят задължителен ритуал за красота, независимо дали ми предстои концерт или съвсем обикновен ден. Когато съм отпочинала, се чувствам по-спокойна, по-уверена и много по-добре както физически, така и емоционално. За мен красотата започва отвътре, а добрата почивка е една от най-важните грижи, които можем да си дадем.

Кое е най-женското ти guilty pleasure – нещо малко, понякога напълно непрактично, което ти носи огромно удоволствие?

Ако трябва да си призная някакъв guilty pleasure, това със сигурност са обувките. Никога не са ми достатъчни и винаги успявам да намеря още един чифт, от който „наистина имам нужда“. Понякога си обещавам, че няма да си купувам нови обувки известно време, но рядко успявам да удържа на думата си. А и защо трябва да удържам всъщност?!

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички