Хейдън Панетиър, детето-звезда, която буквално израсна пред очите ни на екрана, е починала в неделя на 36-годишна възраст. Тя е починала само пет дни преди 37-ия си рожден ден.

„С дълбока тъга споделяме трагичната загуба на нашата любима Хейдън“, заяви баща ѝ Алън. „Тя беше невероятно светъл човек и истинска природна сила, която носеше неизмерима любов и радост на всички, които я познаваха, както и на милионите хора, които я гледаха на екрана.“

Докато все още очакваме да бъде установена причината за смъртта, Панетиър, която прави първата си роля едва на 10 години във филма „Remember the Titans“, а по-късно се превръща в звезда като част от супергеройската поредица на NBC „Heroes“, като любимката на феновете Кърби Рийд във филмите „Писък“ и като Джулиет Барнс в музикалната драма за кънтри музиката „Nashville“ – години наред се бори със зависимост към наркотиците, алкохола и депресията и преживява тежки моменти заради натиска и тъмната страна на Холивуд.

Източник: Profimedia

Панетиър разказва откровено за върховете и паденията си в Холивуд в разтърсващите си мемоари „This Is Me: A Reckoning“, които излязоха на 19 май тази година.

В пролога към книгата си тя говори за петте етапа на скръбта, както и за своята вяра в съществуването на шести етап – идея, предложена от автора Дейвид Кеслър в книгата му „Finding Meaning“. Този етап е намирането на смисъл. Панетиър пише, че „травмите ми ми помогнаха да открия смисъл чрез чувството си за хумор, някои абсурдни истории, поставянето на здравето ми на първо място, по-дълбоката ми връзка с родителите ми, любимите ми домашни животни, каузите за правата на животните и опазването на околната среда, които ми дават цел, и сега – тази книга“.

Тя продължава: „Всички болки, през които съм преминала, ми позволиха да достигна до място на съпричастност и разбиране към всичко, с което са се сблъсквали хората, които обичам – и, най-важното, към самата себе си. Те ми дадоха и решителност. Аз съм като Дори – издръжливата малка рибка от „Търсенето на Немо“, която „просто продължава да плува“, дори когато се изправи лице в лице с куп акули.“

Източник: Profimedia

Израснала в Палисейдс, Ню Йорк, Панетиер започва да се появява в поредица от реклами – първата още когато е само на 11 месеца, а на петгодишна възраст получава роля в сапунената опера „One Life to Live“. Тя се описва като „волево дете“, което не позволява на другите да му казват какво да прави; като „момиче-мъжкарана“ с буйна къдрава коса и „палав и самоуверен характер“.

В книгата ѝ има и много светли моменти – например спомена за това как хвърля топка за американски футбол с Дензъл Уошингтън на снимачната площадка на „Remember the Titans“, преживяване, което тя определя като „най-щастливия момент, който някога съм имала като актриса“. Има и разочарования – като загубата на ролята в „Panic Room“ от Кристен Стюарт, след като Никол Кидман се отказва от филма заради контузия.

Панетиер споделя и интимни подробности за семейния си живот – включително момента, в който майка ѝ разбира, че баща ѝ има любовна авантюра, и разрушителното въздействие, което това оказва върху семейната динамика; сложните отношения с майка ѝ, бивша актриса от сапунени сериали, която силно се намесва в кариерата ѝ; както и огромната скръб след загубата на любимия ѝ брат и най-близък човек, Янсен, който умира от сърдечна болест през 2023 г.

Но най-силно впечатление от „This Is Me: A Reckoning“ оставиха многобройните начини, по които Панетиер разказва, че е била обект на посегателства и тормоз от страна на влиятелни хора в Холивуд.

Източник: Profimedia

Тя разказва за „важен изпълнителен директор на NBC“, който я целува по устните на парти през 2008 г., докато тя участва в хитовия сериал „Heroes“ на телевизията. В друг случай звездно парти в апартамент в Лос Фелис се превръща в ужасяващо преживяване, когато „актьор и режисьор, носител на „Оскар“, я спира на излизане, когато Панетиер е на 19 години, и я подмамва да погледне към разголените му гениталии с думите: „Имам голяма дъвка на панталона.“

„Погледнах надолу и се дръпнах отвратена“, спомня си тя в книгата. „Гениталиите на този уважаван, награждаван актьор се подаваха през разкопчания му цип… До този момент мъжете в Холивуд винаги са се държали мило и уважително с мен. Може да е имало целувка по устните тук или неподходящ коментар там, но нищо не беше преминавало границата.“

А тази граница продължава да бъде прекрачвана – отново и отново.

Един от най-шокиращите случаи се случва, когато Панетиер е на 18 години и нейна приятелка актриса, която в книгата нарича Стела, я кани на парти на яхта в Южна Франция. Стела я отвежда надолу във вътрешността на яхтата, до каюта, където „известен британски певец и автор на песни на около тридесет и няколко години“ лежи гол в леглото, като долната част на тялото му е покрита с чаршафи.

Източник: Profimedia

„Искам да легнеш в леглото с него. Той има огромен пенис“, казва Стела на Панетиер, която изпада в паника. В книгата си тя пише: „Мислите ми бяха объркани, но през целия си живот бях свикнала да вярвам, че другите искат най-доброто за мен. Да бъда „управлявана“ беше нещо обичайно до такава степен, че загубих доверие в собствената си интуиция. Усещах как сърцето ми бие силно. Когато легнах под завивките, се откъснах от случващото се. Тялото ми вече не се усещаше като мое.“

Тогава „инстинктът ѝ за оцеляване се задейства“ и тя успява да избяга, преди да се случи нещо.

Холивудската среда се оказва толкова отблъскваща за Панетиер, че тя се сближава с бившия световен шампион по бокс в тежка категория Владимир Кличко, който в момента помага в защитата на родната си Украйна срещу руската инвазия – именно заради това колко далеч е той от типичния холивудски свят. Двамата имат дъщеря – Кая.

Източник: Profimedia

Както Панетиер разказва пред People, когато е едва на 15 години, човек от екипа ѝ започва да ѝ дава „хапчета за добро настроение“, преди да се появи на червения килим. „Те трябваше да ме направят по-енергична по време на интервютата“, казва Панетиер. „Нямах представа, че това не е нормално, нито каква врата щеше да отвори пред мен, когато ставаше дума за зависимостта ми… С порастването ми наркотиците и алкохолът се превърнаха в нещо, без което почти не можех да живея.“

Битката ѝ с наркотиците, алкохола и депресията води до осеммесечно лечение в рехабилитационен център през 2020 г., където тя откровено описва болезнените последици от абстиненцията върху тялото и психиката си.

„Докато нервната ми система се опитваше да се регулира без потискащия ефект на алкохола, тя изпадна в свръхактивност. Цялото ми тяло трепереше, не можех да спя, а главата ми пулсираше, сякаш нещо я притискаше отвътре… Един лекар ми каза, че ако не спра да пия, ще съм мъртва след пет години“, спомня си тя в книгата.

Източник: Profimedia

Каквато и да се окаже причината за смъртта ѝ, едно е сигурно: Холивуд не успя да защити Хейдън Панетиър. Надявам се смъртта ѝ да напомни на хората, които имат власт в индустрията, че младите момичета и жените трябва да бъдат чувани, да се чувстват в безопасност и да бъдат защитавани от по-мрачните личности в този свят.

Завършваме с откъс от последната глава на мемоарите на Панетиер, озаглавена „Една последна мисъл“:

„Радикалното приемане ме научи да вървя ръка за ръка както с победите си, така и с трагедиите си, защото именно те са ме превърнали в човека, който съм. А днес аз наистина обичам този човек. Ако има нещо, което мога да ви дам с тази книга, то е надеждата ми и вие да направите същото.“

Прочети още

Виж всички

Още от мрежата

Виж всички